автор: gogata622

Повиках те. Гласът ми се стопи.
Потъна и изчезна в тишината.
Само ехото остана да кънти
и бавно да умира във душата.

Потърсих те сред нощния простор.
Във всяка бледа сянка аз се взирах,
и дълг реях своя жаден взор,
но твоя образ тъй и не намирах!

Поспирах се на всеки кръстопът.
Делях със всеки залъка си беден.
Разпитвах всеки срещнат в своя път.
Но тъй и не успях да те намеря