На дъщеря ми
Връхлетя в живота ми-
истинско торнадо от емоции...
Малка три килограмова пеперуда.
С пълен комплект от пръстчета
шаващи и опипващи всичко.
Зашемети ме твоето изящество.
Откровенното ти съвършеннство ме напи и
прати всеки смисъл до момента в небитието-
тревоги за работа и за пари....
Преди си мислех, че живея пълноценно,
но бил съм заблуден, защото
животът ми е истински след теб,
след твоята поява ярка и благословена,
мъничко дете.
По-чисто от планински ручей.
Ефирно, като утринна роса.
Гласчето ти - мъничка цигулка
ме буди всяка сутрин с разкази
за твойте бебешки неща.
Усмивката ти ненагледна,
като шарено мънисто
раздава весели цветя...
Душа, която свети и показва нови пътища.
Едва поемам дъх...
Вълшебна си, мъничка звезда с
очи изписани, прекрасни, учудени, разплакани...
С теб започнах да мечтая как света ще преоткрия.
Друг съм, промених се,
но е за добро.
Боже, бди над дъщеря ми!
Амин.