автор: michaela_hadzhieva

-Добро утро, Еврипид.Погледни навън, грее слънце.Ставай сънливко.Чака ни нова история.
-Фройд,мой човек.Не ме мъчи.Още пет минути,само пет.
-Добре!Но всяка сутрин искаш пет минути,а спиш още петдесет минути.Явно отново аз ще разказвам.

Ето хората са вече нетърпеливи.Виждаш ли ги как са се зачели и чакат да разберат какво ще им разкажа този път.Незнам от къде да започна, може би най-удачно е от начало.Макар че, аз съм непредвидлива костенурка и последният път ви разказах средата на нашата история,в която моята принцеса спаси принц,дари живот и загуби своя.Затова сега реших да започна отначало и да ви кажа коя е Алеса.Ехх,моята Алеса.Моето прекрасно дете.
В малко селце,скрито от вълшебната гора, живееше бедно семейство с четири деца.Бащата беше секач на дървета.В нашия свят това е една от най-мразените дейности,защото всички горски обитатели,вярват,че дърветата са наши спасители,наши закрилници и наши братя.Затова всеки,който ги погубва,погубва и всеки един от нас.Никой не знаеше името на злосторника,но знаехме името на жена му.Тя се казваше Ая.
Ая беше добра,мила и грижовна.За разлика от деспотичния си мъж,тя се прекланяше пред величеството на гората и нейните обитатели.Въпреки че не беше съгласна с мъжа си и не искаше той да сече дървета,за да печели пари,тя се страхуваше от него и затова никога не му противоречеше.
Ая имаше дълги руси коси,стигащи почти до земята,кожата и беше бяла като сняг и нежна като коприна.Очите й имаха морско- син цвят,а устните и наподобяваха цвят на тъмночервена роза.Всяка сутрин Ая ставаше в ранни зори,(не като моя брат,който спи до обяд) и се захващаше с домакинската работа.Переше дрехите в реката,чистеше къщата и приготвяше закуска за четирите си деца-Габриел,Лина,Марко и Лая.Мъжът и ставаше след нея и очакваше нетърпеливо да му се сервира закуската.
-Ая!Хайде по-бързо.Няма да те чакам цял ден,за да ме нахраниш.Колко пъти трябва да ти казвам,че закуската ми трябва да е готова преди да се събудя.Мързелива жено,размърдай се-каза с видимо сърдито изражение на лицето злият мъж на прекрасната Ая.
-Съжалявам,съпруже.Забавих се,защото сутринта ми прилоша и си полегнах за пет минути.
-Полегнала си била!Ще ти е лошо.На мързеливците винаги им става зле,когато трябва да вършат нещо.Не ми се обяснявай,а дай да ям-тропна с юмрук по масата мъжът й.
Ая се изплаши.Знаеше,че след този юмрук по масата,следваше и юмрук по нея самата,затова побърза да сервира закуската.
Злият мъж се нахвърли лакомо върху супата от гъби,която Ая беше приготвила.
-Какво е това жено?-попита вбесено мъжът.
-Супа,съпруже.Знаеш,че нямаме пари за нищо, затова набрах гъби от гората и направих гъбена супа.
-Аз такива боклуци не ям-разкрещя се мъжът и замери Ая с купата.
Горката жена се разплака,но не каза нищо.Само се молеше да не й посегне,както често се случваше.
-Отивам да сека дърва.И като се върна вечерта ако няма на масата печен заек му мисли.Ще ти съдера кожата от бой и ще продам децата,те и без това за нищо не стават.Мързеливци като майка си.
Когато мъжът излезе и се загуби от погледа й,Ая се разплака още по-силно.Толкова се страхуваше от него.Страхуваше се,че ще я набие и ще посегне на децата.Тя беше добра жена,но страхлива и несигурна.Като малка я бяха продали на този жесток мъж,защото семейството й беше бедно и за да имат какво да я ядат братята и сестрите й,тя трябваше да се жертва и да му стане невяста.Затова сега,когато я заплаши,че ще продаде децата,Ая не спираше да плаче и да се моли.
-Мамо,мила майчице.Какво ти е?Защо плачеш?-попита Габриел.
-Сине,дете мое,не плача.Нещо ми влезна в окото и затова са ми насълзени очите.
-Не лъжи,майчице.Знам,че татко ти се скара.Чух всичко.Чух,че пак иска да те бие,а нас да продаде.Не плачи,мамо.Аз догодина ставам на осем и ще съм вече мъж.Ще надвия татко,ще го набия и всички ще избягаме от него.
Ая се изправи,душата и се изпълни с болка.Прегърна Габриел и му рече:
-Не миличък.Няма да се наложи.Още сега ще бягаме.Далеч от баща ти.
Както рече това на Габриел,Ая събра дрешките на децата в един вързоп,събра ги и четиримата и им каза:
-Любими мои,ще бягаме.Сега се реших.Смелост ми дойде.Не искам баща ви да ви продаде, а на мен да посегне.Да бягаме.Все някъде ще се скрием.
-Не, мамо.Аз няма да бягам.Татко е справедлив.Като му готвиш супи,вместо заек,ще те бие.Слушай го.Той е мъж.Ти си жена.Жената е по долу от мъжа-каза Марко.
-Сине.Недей, сине мой.Тръгни с нас.Баща ти е лош човек.Не искам да станеш като него.
-Казах,че няма да бягам.Най-голям съм и татко мен най ме обича.Бягайте.Ама няма къде да се скриете.Всичко ще кажа на тати.Ще ви намерим и тогава му мислете.
Сви се сърцето на Ая.Знаеше,че Марко беше любимец на мъжа й и той го учеше на жестокост още от раждането си.Научи го да сече дървета,да ловува животни в гората и да вярва,че жената трябва да прекланя глава пред мъжа.Погледна Марко с насълзени очи и каза:
-Да тръгваме деца.Сбогом,сине.Сбогом.
-Няма да стигнете далеч,помнете ми думата.С татко ще ви намерим и тогава му мислете-провикна се по тях Марко.
Ая,Лина,Габриел и Лая тичаха през гората,без да поглеждат назад.Тичаха чак до мръкване.
Настана нощ.Изви се буря.Нашите бегълци се огледаха за място,където да се скрият.Габриел видя дупка в скалите и четиримата се насочиха натам.Оказа се пещера.Там щяха да прекарат нощта.
По същото това време се прибра злият мъж.Още от вратата се провикна:
-Ая,не усещам заек да си готвила. Ела ми сега.Ще ти съдера кожата,ще ти извия ръцете,мързелива жено.
-Татко,татенце.Те избягаха.Непослушната ми майка и глупавите ми сестри и брат.Само аз останах татко.
-Избягали значи-очите на мъжа придобиха дяволски пламък.Ще бягат от мен.Ще ги науча аз.Само да ги намеря.Марко,сине утре отиваме на лов.Ще намерим глупавата ти майка и ще я науча да уважава мъжа си.Помни ми думата.
Зловещата усмивка на мъжа се сля с огъня в камината и за секунда човешкото око можеше да съзре самия дявол.
Настана утро.Нека да оставим Марко и баща му за малко и да проследим какво се случва с бегълците.
Ая се събуди от вик в гората.Изплаши се,че това е мъжът й.Габриел,който беше голям любопитко,излезна от пещерата и когато се върна не беше сам.Водеше за ръката стара жена.
-Мамо,мамо.Виж, това е пазителката на гората.Тя е тук,за да ни помогне.
-Здравей,мила ми Ая.Помня те още от дете.Помня колко тъжна беше,когато те продадоха на този тиранин мъжа ти и сега съм тук,за да ти помогна.Преди да тръгнем към моя дом,искам да ти кажа нещо.Ая,прекрасно дете.Ти чакаш момиче.То ще има необикновенна мисия на тази земя и затова съм тук.Ще ти помогна, ако след като родиш това дете го оставиш в гората,близо до вълшебното дърво.Не се страхувай Ая.Дъщеря ти ще бъде добре.Това е съдбата й.
Ая не знаеше как да постъпи.Трябваше да се откаже от нероденото си дете,за да спаси останалите.Погледна Габриел,Лина и Лая и се реши.Пазителката на гората не би я излъгала и ако това щеше да спаси всички тях,то тя с болка на сърцето каза,че ще направи всичко,което старицата й нареди.
Изведнъж се вдигна пушек в пещерата и още преди да се опомнят нашите бегълци се намираха на съвсем различно място-Тайнствения град на магията,където щяха да бъдат в безопасност.
По същото това време Марко и злият мъж обходиха цялата гора,претърсиха всяка пещера,всяка пукнатина и всяка изоставена колиба в околността,но както сами се досещате не намериха нито Ая,нито останалите деца.
От злоба и ненавист злият мъж започна да сее клетви,да пръхти и да се ядосва.Нищо не можеше да направи.Ая,беше спасена завинаги от неговата злокобна натура.
Минаха няколко месеца.Ая и децата се чувстваха повече от щастливи в Тайнствения град на магията,където живееха всички знайни и незнайни магични същества на човечеството-еднорози,каприкорни,феи,самодиви и вълшебни джуджета,бяха само част от обитателите му.Дойде време Ая да роди.На бял свят се появи дъщеря й.Нарече я Алеса.Феите кръстници орисаха малкото момиченце.Ая го погледна и се разплака.Не искаше да се отказва от него,но знаеше,че така повелява съдбата й.Появи се пазителката на гората.Бебето беше покрито с пушек и заедно с Ая,се озоваха пред вълшебното дърво.Преди да остави дъщеря си там,Ая се наведе над детето и прошепна в ухото й думи,които знаеше от нейната майка:”Любовта не е идеална,тя е просто любов.”След,което продължи:
-Някой ден мила моя дъще,ще разбереш значението на думите ми.Сега си още малка.Сбогом,мило мое момиченце,дано те видя пак някой ден.
Пушекът се появи отново,за да отведе Ая обратно.И така скъпи,читателю аз и брат ми имахме честта да намерим малката ми Алеса.Останалото вече го знаете.
До нови срещи и истории.
Спи мое братче Еврипид,дано сънуваш цветя.....