автор: severianin

Когато си отида някой ден,
когато вече няма да ме има,
за да не свършва спомена за мен
ще ви оставя
звънкото си име.

Но с него не наричайте площад,
ни тиха улица,
ни стара сграда,
ни нещо друго в родния ми град...

...на него наречете листопада,
зовете с него вятъра крилат
– сребрист зефир или бора студена –
и аз край вас ще скитам вечно млад,
и няма да забравите за мене.

Със него назовете изгрев син,
или вълна от Дунава пенлива –
случаен изгрев с име Валентин,
нетрайност вечна,
неизменно жива.

Или през май на топъл дъжд звънлив
дарете щедро името ми.
Нека
със всяка капка да оставам жив
и да попивам в тая пръст полека.

Да бъде името ми светла вис,
неуловим ветрец, напев далечен,
и плисък на вълна,
и порив чист...
...когато няма да ме има вече.