автор: jantreya

( не е следизборно)

Дрешка по дрешка сгъвам летните дни.
Много останаха тъй – необличани -
все по домашному. Заесени.
Нямаше нито разходки, ни тичане
по неотложни житейски неща.
Нямаше никакви важни събития.
В къщи посрещах, изпращах нощта.
Даже зарязах безцелното скитане.
Но захладня и по навик така
всеки сезон пренареждам си дрехите.
Може пък утре изведнъж да рекат
да ме налазят (дай Боже) успехите.
Да спечеля от Тото или пък дори
да ми се случи нещо красиво,
нещо ценно, дори да не носи пари,
но да ме прави безумно щастлива…
Е тогава ще трябват точни дрехи, нали?
Как ще крия усмивка и радост в дома си?
Ще изляза навън и дори да вали,
ще запее светът, а пък аз ще пригласям.