автор: atom

Колко е поезия, когато
музата е просто провокатор?

Даже и сърцето ти да стиска -
то е само опит за убийство.

Бъркаш вдъхновение с реакция.
Криеш се зад думите си. Страх те е.

Но се отбраняваш естетически
и тече в словата електричество.

Само че когато токът спре ти -
няма със какво да си посветиш.

Колко е поезия, когато
не спасява никого от мрака?

Даже всичко свое да си вложил -
просто и без тези думи може.

Знаеш ли какво е вдъхновение?
Нещото, което те променя

радикално. После те изцежда
в думичка,
която е поезия.