 |  Есенният дъжд
напомня ни за зимнина.
Нима е чужд!
С ответните си пръсти
на роднина
наводнява избите ни
в естуарни разклонения.
Но бяхме ли морета...
А трябва ли да сме морета
с верността до ключ,
на разхлопаната ни барака!?
Откъртена дъска
с гвоздея ръждив,
пробива джапанката
на последния ни залив.
Есенният чужд,
раздвижи въздуха –
проскърца пантата
на зъзнеща и близка...
Сгуши се –
стопли й душата.
Разредена утринна мъгла
изгря
над сиво слънце.
Публикувано от aurora на 08.10.2014 @ 11:27:46
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "идилия" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: идилия
от libra на 08.10.2014 @ 19:29:32
(Профил | Изпрати бележка) | няма да е все така болка и безсилие, слънчице даро, съвсем скоро нещата ще се променят, ето ти сега една приказка за лека нощ, която бях написала за себе си, подарявам ти я :)
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=169700 |
Re: идилия
от daro на 09.10.2014 @ 08:22:37
(Профил | Изпрати бележка) | знам, че все така ще бъде, но не искам да го доказвам с
диалектически аргументи - болката, изведена от плът е
проявена духовност - аурата й е сила, която осмисля безсилието
Оставам с Радостта,
където всяка болка е нежизнен спомен. :) ("завръщане")
благодар за виолетовата приказка! :)
...какво велико Творчество! - да сътвориш деня, за да дадеш
основание на нощта да ражда - това не става без болка, защото
до Любовта се расте ;)
...а сега си лягам - "голям да порасна" :)))
пп ааа, да те питам нещо - тъй като вчера намятках стихото набързо - какво ще кажеш за този финал?
Разредена утринна мъгла
изгря над сиво,
протъркано
до скъсването
слънце.
(.)
|
]
Re: идилия
от libra на 09.10.2014 @ 22:24:48
(Профил | Изпрати бележка) | | аз виждам стиховете/буквите/ в цветове, които понякога се подреждат и в картини, за това първият финал, като че ли е по-добър, но това е мое мнение, което няма много общо с литературата, авторът си ти и за текста е важно ти как го виждаш |
]
Re: идилия
от daro на 10.10.2014 @ 08:55:16
(Профил | Изпрати бележка) | благодар, Ил! :)
доверявам се на "първичния си инстинкт", на Живето, на теб... и на
една изключителна, висока, Радост :)
...усещам, че така ще бъде по-добре
Осветен ден! :)
(.) |
]
Re: идилия
от daro на 09.10.2014 @ 08:31:12
(Профил | Изпрати бележка) | не е, я - древни приковавания е ;)
в бараката!? - ми нали "чуждия"(не от нас) си я прибра - не скиваш
ли разредената й душа как свети и се издига над протърканото до
скъсване, слънце :)
...зазимявам, зазимявам, душа... след тюрлю гювеча минавам на
лютеница, печени чушки, туршия...и много-много зелев сок, сутрин;)
(.) |
]
Re: идилия
от zebaitel на 09.10.2014 @ 08:59:44
(Профил | Изпрати бележка) | Може ли и аз да кажа?!
Струва ми се, че не трябва да пипаш финала - метафорите ти са достатъчно силни и необичайни и едно прилагателно като определение само ще ги разконцентрира!
Открадвам си малко разредена мъгла! Нали знаеш, че я обожавам!
И тая вярност до ключ е... необходима само на бараката... |
Re: идилия
от daro на 09.10.2014 @ 09:59:40
(Профил | Изпрати бележка) | как да не може, душа - нахлувай свободно в проветривата...:)
и нямай утежнения за присвояване - дареното е за витални души
верни на духа :)
...дори когато през мъглата слънцето изглежда като забърсано,
захабено... като протъркано, изтъняло от овехтяване - сиво -
но сивото може да бъде и благородно, съдържащо от всички
цветове, като прегръдка от теб... и за теб :)
(.)
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 862
ХуЛитери: 1
Всичко: 863
Онлайн сега:
