автор: genab

Слънчице,
мое мило,
добро, търпеливо,
светъл диск
в това мрачно усое,
откъде взе
тая жизнена сила
и това храбро сърце
в тези озъбени дни,
от благородство и любов
да прелива?!

Откъде,
тази преданност, мили,
в младостта
с ореол от звзди
да ме кичиш
А сега, да засипваш
старините ми със лъчи?!

" " "

Месечко,
с прошарена
сребърна грива,
зад мастилени облаци
не се крий!
По небесните магистрали
не флиртувай
с изкусителките-звезди!

Твоята спътница,
кротката и всеотдайна
Вечерница,
изнемогва от обич,
озарявайки пътя ти до зори.