автор: rambina

За Грозната Къща и Малкия Глинен човек

На края на пътя в огромна студена къща със страх в сърцето живяло самотно глинено човече.В гърдите на мястото на сърцето имало буца кал и вместо туп...туп...туп,
калното сърце джавкало едвам:-джвак...джвак...джваааак!На лицето стърчал остър нос и уста пресъхннала от жажда,искало да каже нещо, а от устните излизали само грозни хрипове и неразбираеми звуци.
Било и сляпо,ушите космати,обаче с тях чувало всичко на километри разстояние.Вместо ръце-лопатки да си рови в калта,краката прави само с пети чуканчета, боси и без това в магазините няма такива обувки.Облечено със стари дрипи,които и като нови пак му стояли така-като парцали върху глиненото тяло.
Някога не живяло така,имало глинена грозна жена и две малки глинени дечица.Живели те,ама дошли едни чудовища от раковата пещера и отвлекли жената,размесили я и,тя се разхубавила там в другото царство-господарство.А децата пораснали,едното избягало при пластмасовото племе,а другото-при студените стъклени хора.
И така малкия Глинен човек останал сам в огромната Къща.От ден на ден там ставало все по студено и за да се стопли, се скрил под свлачища от кал,ама не му станало топло.Тогава решил да гори в ръждясалата стара печка дрехите на изоставилите го близки,на стената закачил своя и на глиненото си семейство портрети.По средата между портретите забил и образа на СЪЗДАТЕЛЯ.Не се сгрял,студ сковал мислите му,заспал малкия човек и засънувал поточета,реки,морета от благодатна красива рядка кал.Събудил се като чисто нов човек от кал,но измит от мръсната тиня.Огледал се в локвата и не видял нищо,нали е сляп!Събрал сили,изправил се тръгнал,вдигнал лопатка за поздрав и ЧУДО срещнал кална малка принцеса.Онази буца в гърдите,заджвакала бързо-джвак,джвак,джвак...Кални сълзи потекли от слепите очи,разтуптяло се и малкото сърце на принцесата.
Стоплени от своите кални надежди тръгнали двамата заедно към края на пътя....