автор: Lorena

През сплетените пръсти на съдбата
изтича пъстрото безумие
на пламнала от охра есен
и свят-погубен от бездумие.
Едно момиче хвърля песен и стих
по блесналите улици.
Познахте го- достойна за обичане,
но лутаща се и объркана.
Нима съм аз, като икона в празното,
сподавен крясък, недоверие?
Една сълза по скулата се плъзна.
Не бързай да прощаваш, ангеле.
Те ангелите имат прошката за дар,
а тя е святост, блясък и разгул.
Прощавам аз, но никога не търся прошка,
защото съм отгледана от вълци.
Те сучат тишината на небето,
крадат от хляба на земята.
Вълчица скитница съм.
Търся дом под слънцето
за скитащите, изгубени и полудели ангели.