автор: Rodenavlotos

Когато лошите пророчества са спящи фавни,
не дишам даже - да не ги събудя,
с надеждата, че имат срок на давност.
В най-тъмните си кътчета съм ги прокудила -

зад процепите на запуснатите щори,
под плътните завеси на клепачите,
зад тежките врати под ключ затворени...
Така забавно е да надхитриш палачите.

Заобикалям бездната по ронещия й се ръб,
по острата милувка на бръснача.
Не се страхувам вече от прегръдка в гръб,
макар понякога и нежна смърт да значи.

Умирала съм и в ръцете на любим,
и съм се връщала от оня свят по милост.
Инстинктът да живееш е непобедим.
Катеря се по трудното му било -

Кашчей Безсмертний, върху иглен връх
живота скрила във яйце на патица
от зорките очи на всички влъхви.
И се страхувам тишината да разклатя.