автор: rudin

I.

Денят ни става равен на нощта.
Денят зелената прозирна тога
ще замени с онази пъстрота,
която сетивата ни възторгва.

И кратки бури, топъл летен дъжд
ще се сменят със тихите валежи.
Над нивите с ожънатата ръж
ятата днес последен кръг бележат.

На юг са устремени те, натам,
където в утро слънцето ще срещнат.
В отчетлив такт на шумния там-там –
криле във клин – над танците горещи.

II.

Оставаме си тук. И ден след ден
ще става по-студено, а листата
ще падат по алеите в десен
кафяво-жълт, до следващата дата,

когато ще осъмнем в белота,
простора син снежинки ще замрежат
в очакване отново пролетта
в зелено чудо дните да бележи.

Когато над класилите нивя
ятата птичи дълго кръг ще вият
преди да кацнат в старите гнезда
и морните криле в дома да свият.

III.

Денят ще стане равен на нощта...
Дърветата ще бухнат многоцветни
и снежните води ще изтекат
в морето, след завоите заветни.

В гнездата ще се виждат яйчица
под топлото крило на майка-птица
и пръкнали се, те ще полетят
в простора – първа радост да изпитат.

И вятърът криле ще заздрави,
а зърното им сила ще налее,
че в дълъг полет в топлите страни
да стигнат те, преди тук – суховеят.