автор: rumpel

Да бъдеш вещица е дар,
поднесен свише от небето.
Понасяш се върху квазар -
прашинка хаос мимолетна.

И ставаш късче светлина,
открадната човешка мъдрост.
Ти радост си, а не жена -
която вечно ще пребъде.

Сред музиката на дъжда,
докосваш струните на лира.
И носеща се във нощта,
самата ставаш дъждосвирец.

Във теб един компас върти
стрелка на четири посоки.
А петата си всъщност ти -
във тициан, зеленоока.

Хвърли огромния товар!

На плещите ако остане,
да бъдеш веща ще е дар,
даруван само на избрани.