автор: veronikas

Октомври, още бебе се е свил,
уплашен и невинен.
Светът му бе така добър,
но някъде по пътя го забравих.
Роди се светъл и красив
в черупката на кестен.
В очите си го приютих
и дълго пях една и съща песен.
Добре, че той заспа
преди да е усетил по гласа ми,
че няма есенни листа,
а капе само любовта ми.
Дано да стане някому любим,
и празничен, и весел.
При мен такъв отдавна не е бил.
Сега е само тъжен и унесен.
Заспа когато заваля,
наметнат само с есен.
Люлях го всеки божи ден.

Остави ми за спомен кестен...