автор: antoan1antoan

Времето, когато си на Земята, върви бързо. Особено, ако имаш планове.
Забързани във вихъра на задачите понякога забравяме за дълбоките подсъзнания на мозъка, в които се съхраняват странни комбинации на емоции, чувства, прозрения и видения за бъдещето. В един момент това което ни се случва, изглежда толкова познато и обозримо, че сякаш сме го преживяли вече - но не е точно това. Не е непременно ехо от минал живот, не! Това е желязната и безмилостна хватка на собствено вложената програма. Ние сме искали някога точно в този живот - това и след нужния къс време, необходим за материализацията на това силно желание един ден то неумолимо и властно похлопва на вратата на истинския, реалния ни живот. Така се случи и с мен. Този път не беше сън. Тя се появи! Появи се точно, когато бях готов за нея, когато бях нарисувал всичките й характеристики, разликата в годините, външният и вид... и това каква роля трябваше да играе в последвалите години. Мъглив декемврийски ден. Гледах света през прозореца и си мислех за една песен, която се роди по време на завръщане с влак, истински и скърцащ, при спиране на поредната гара. Познатото сънливо чувство, което се появява, когато премине еуфорията на първия час на желаното пътуване, когато се наситим на глъчката и суетнята, причинени от натоварени с различни по форма и обем багажи хора, бързащи за някъде. Когато влака дръпне няколко пъти напред назад - и после равномерното тракане ни унесе в мечти. После идва този момент на отпуснатост и сънливост, когато съзнанието ни си почива от голямата доза емоция. Това става обикновено към първия - втория час след потеглянето на влака. В един такъв миг в главата ми се роди един мотив, който критичната част на мозъка ми определи като добър. Мелодията бе изящна, лека и приятна и това ме направи щастлив.
Наближаваха Коледните празници, Новата година също чукаше на вратата. Това ме накара да се замисля къде, кога, как... все такива обичайни, обикновени неща, нямаше фантазии в тях - покупки, подаръци, традиции. Мислите ми ставаха все по практични и организирано - пресметливи. Знае се през кое време на годината харчим най - много. И изведнъж... Резкият звън на аналоговия телефон ме вкара пак в ония Dreams, в което реалното и абстрактното се сливаха в такава хармонична смес, че не можеше да се определи кое е сън и кое не. Вече не можеше да се определи!
Отворих колата, запалих двигателя, потънал в мисли, задачите следваха една след друга, а времето беше крайно недостатъчно за качественото им изпълнение. Приличаше на блиц-партия шах. Хем бързо действие, хем качествено и ефективно. Когато погледнах през предното стъкло, видях че мъглата беше започнала да се стели на големи, едри пухкави парцаливи форми, които ми приличаха ту на великани, ту на облаци, сякаш пътувах с някой самолет, който гордо се промъкваше между тях, нанизвайки ги на заострения си нос. Разбрах, че няма да стане с колата и тръгнах пеша към съдбата си...