На дъщеря ми
Русокосо момиче край стълбите мина,
впери поглед във мен, след това ме отмина.
Как прилича на теб! Болка стрелна гърдите.
То ли беше магнитче? Аз ли въгленче скрито?
И очите му бяха като твоите - сини!
И походката женствена - на балерина!
Тайно тръгнах след него до ъгъла прашен.
Мисълта да изчезне бе парещо-страшна.
Как допуснах страха-лунатик да ме води?
Скрита мисъл изникна и с глас ме прободе:
Дъщеря ти замина! Тя е много далече!
Ще я виждаш в задъхани сънища вечер.
Аз наведох глава. Загорчаха сълзите.
Духна вятър и бързо те бяха изпити...
Но защо ти разказвам това, като знам че
с тези думи и теб след това ще разплача?
Ето, късам писмото и хвърлям го в коша!
Щом сълзи причинява, то за теб ще е лошо!
Но довечера Господ аз пак ще помоля
да закриля детето ми - моята Поля.
02.10.2014