| На дъщеря ми
Русокосо момиче край стълбите мина, впери поглед във мен, след това ме отмина.
Как прилича на теб! Болка стрелна гърдите.
То ли беше магнитче? Аз ли въгленче скрито?
И очите му бяха като твоите - сини!
И походката женствена - на балерина!
Тайно тръгнах след него до ъгъла прашен.
Мисълта да изчезне бе парещо-страшна.
Как допуснах страха-лунатик да ме води?
Скрита мисъл изникна и с глас ме прободе:
Дъщеря ти замина! Тя е много далече!
Ще я виждаш в задъхани сънища вечер.
Аз наведох глава. Загорчаха сълзите.
Духна вятър и бързо те бяха изпити...
Но защо ти разказвам това, като знам че
с тези думи и теб след това ще разплача?
Ето, късам писмото и хвърлям го в коша!
Щом сълзи причинява, то за теб ще е лошо!
Но довечера Господ аз пак ще помоля
да закриля детето ми - моята Поля.
02.10.2014
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 8
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Неизпратено писмо" | Вход | 5 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Неизпратено писмо от secret_rose на 21.10.2017 @ 19:33:32 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Моето още препуска по улиците като в "Неочаквана ваканция", лае и цвили :))) язди любимия си кон и забравя да си среше косата, но не беше ли вчера, когато проплака за първи път, отворило очи за света, и колко бързо лети времето... - утре ще порасне и ще си тръгне.
Ах, тази майчина любов, неописуема е...
Много красиво посвещение. |
Re: Неизпратено писмо от pastirka (prestizh@abv.bg) на 22.10.2017 @ 17:26:02 (Профил | Изпрати бележка) | Върнала си се толкова назад в публикуваните тук от мен стихове, Меги, а това определено ме прави щастлива! Раздялата с дъщеря ми беше само няколко месеца, тя се върна в България, но аз продължавам да се притеснявам за нея в очакване да уреди живота си и да намери щастието с подходящ за нея човек. В този смисъл, майчината любов и тревоги са винаги живи и, независимо на колко години е рожбата и, тя бди над нея като над малко дете, готова винаги да го подкрепи и благослови в пътя му. |
]
Re: Неизпратено писмо от Rodenavlotos на 03.10.2014 @ 19:36:16 (Профил | Изпрати бележка) | Сви ми гърлото този стих, мила Мария. Не е лесно на майките по принцип, когато децата ги напускат, а на българските е особено трудно. Поздрави за тази така искрена и докосваща творба! |
Re: Неизпратено писмо от pastirka (prestizh@abv.bg) на 03.10.2014 @ 20:37:06 (Профил | Изпрати бележка) | След като го написах, първият ми порив беше да го изпратя на дъщеря си, но после се размислих и разбрах, че ненапразно съм озаглавила стихотворението така. Децата ни не трябва да знаят как страдат майките им, а да се доказват с труда си там, където са решили да покажат възможностите си.
Благодаря ти, че се спря и коментира, мила! |
Re: Неизпратено писмо от mamontovo_dyrvo на 07.10.2014 @ 12:20:55 (Профил | Изпрати бележка) | Този стих може да трогне всеки. Тъга и обич, обич и тъга...Великолепно стихотворение! |
Re: Неизпратено писмо от pastirka (prestizh@abv.bg) на 07.10.2014 @ 12:24:23 (Профил | Изпрати бележка) | "Тъга и обич, обич и тъга", но нашите деца я заслужават.
Дано са щастливи в полета си! |
]
Re: Неизпратено писмо от sofia_air на 30.10.2014 @ 05:26:31 (Профил | Изпрати бележка) | Бог да я закриля Поля! Толкова болка, Мими... Страшно трудно се понася такава раздяла, знам какво е... Живях разделена с детето си 8 години. Но аз съм ти разказвала... Бъди силна, Мими, нали е за добро. Прегръщам те, миличка! |
Re: Неизпратено писмо от pastirka (prestizh@abv.bg) на 30.10.2014 @ 08:01:49 (Профил | Изпрати бележка) | Изпращам ти един слънчев лъч от София, далечно момиче!
Слънцето се мъче да пробие между облаците и мъглата, но аз го улових и насочих към теб с обич! |
] | |