автор: tomatroev

Поетът лесно влиза в сърцето на жена.
Веднъж и аз поисках да вляза във една.
Но не на Клио, Мина, Лора, Калиопа...
Прекръстих се и влязох в сърцето на Европа.

Там Зевс тя пусна първи, разгонен, като бик.
Но влизал бе в сърцето и и руският войник.

Замина си Альоша за своята страна.
Но помнеше Европа и други имена.

На Кортасар, Бодлер, Пучини, Леви Строс...
/ Но Клод разби сърцето и с големия си нос. /

И влизаха в сърцето и едни джуджета гнусни,
тя даваше на всички, дори и Хитлер пусна...

Усещах миризмата на плът и райски газ,
един щастлив затворник бях в камерите аз.

Като мехур се пълнеше и пълнеше сърцето.
И всяко кътче в него вече бе заето.

Там минаре стърчеше, забито като трън.
И колко още други чакаха отвън?

Забули я мъглата като с фередже,
но аз успях в Европа да вляза най-накрая.

След Шулц, Юнкер, Барозо и другите мъже,
едно дете видях - в сърцето и пикае.