автор: osi4kata

Оказваме се седнали в яйцето,
в очакване да се излюпим.
И грабим от белтъка с пълни шепи...
Зародишчета - млади, луди.
Оказваме се не съвсем готови
да се родим след миг ефирни.
Телата ни тежат като окови
и ни задържат във яйцето. Дирим
опора да закотвим своя срам
в тресавището на белтъка.
Да си останем вечно там.
Не е възможно. Таймер цъка.
Ще се излюпим. Слуз, мъгла
и смрад ще се разнасят из простора.
Но после жалките тела
ще се стопят. Тогава ще сме Хора.

Р.Симова, 2014