автор: pastirka

Беше ябълка тя. Превъзходна.
С цвят златист и със есенна сладост.
Гръмотевица падна в короната
и подпали дървото без жалост.

Остра брадва тогава отсече
овъглените клони мъртвешки.
Ала гордият ствол се зарече
пак да ражда, потресен от грешката.

И във своята песен предсмъртна
се закичи със клонче цъфтящо.
Но дървото бе вече запътено
към земята - и майка, и мащеха.

То последните сили напрегна
да изхрани децата си плодни...
Днес видях как трагично е легнало
на пръстта от вихрушка съборено.

Ситни ябълки, жълто зелени
аз с премръзнали пръсти събирам.
Не, не гледайте втренчено в мене!
Да, заплаках... Дали ме разбирате?

01.10.2014