автор: YOTOVAVA

Небрежни скици с туш на утринта –
отваря се прозорецът ми сънен.
Над мен кълбо от облаци и тръни.
Да дишам ми е нужна синева.

Ръмжат по булеварда бесове.
По улиците изтрещели кретат
човешки сенки, глутници от псета
в пастелносухи мъртви цветове.

Там руква дъжд в олющения хол,
виси отвън опърпаната тента.
Отпива чай от мащерка и мента.
старицата в люлеещия стол.

Каква картина с мрачен колорит!
Пращи от мисли мозъкът ми пържен.
А слънцето настръхва като стършел
забил във мене жило страховито.

Зрънца сме ние – разпилян овес,
щом гладно птиче ни е закълвало.
и във очите ни е задълбало
небето с тежък и ръждив отвес.