автор: ZAGORA

Черен пипер от мелничка е самотата.
Вдишвам я с гръмки кихавици и наслада.
Тя е в началото, края, средата,
докато някой ме чака задочно,
а аз в светлината съм сянката падаща.

Болезнено смешно и жалко е да наблюдавам
размити границите на величието и падението,
безсмислено и илюзорно да осъзнавам
на разума фалцетното видение,
в абсурда на недостижимото...

Разгадаването е судоку нерешимо,
доказано, с най-висша трудност...
Предполагаем сън, вменен за будност.
Животът е тъждество на самотата.

Не открих в него безусловна прегръдка.
Бод след бод аз съм иглата,
която везе неразгадаеми знаци
в сложното ръкоделие от загадки.

Удрят ме микроскопични гледни точки,
заразни и опасни като скарлатина,
простеещи като бордюрни плочки
по пътя на разгърнатата серпентина.
От бивша фауна земята се раздува,
а вихрите пепел от кости отвяват.
Пей ,самота,какво ти струва!
Животът е брилянт сред плява!

Нали той търпеливо ме понася.
Обичам го със всичките издънки,
защото толкова от него зная.
Боли ме ,че не мога да го гадая.
Някъде в тъмни ъгли перверзници
го изнасилват садистично,
аплодирани от богопомазани безбожници
и от незнаещи всезнайковци,
които осъзнават едва накрая, миг
преди да проснат в ковчега
вдървената си житейска омега.

Погрешни имена,погрешна представа,
погрешни мисли,погрешни думи.
Може би грешно играя играта,
може би не съм и за нея.
Боса, гола и гологлава
на зиг-заг бягаща между безумия,
изстреляни потайно
безсърдечно,безчувствено и нехайно.