автор: tomatroev

Върви, народе възродени,
върви ти по вода.
След всички твои наводнения -
ни капка свобода.

Вървят ти къщи и дървета,
от тебе - ни следа.
И даже в сухите дерета
върви ти по вода.

Вървят змии, вървят и птици,
дворове и гнезда,
а по оголените жици
върви и ток, но и вода.

Калта върви, вървят скалите.
Какъв е този ад?
Не огън крият дълбините,
а тонове вода.

Вървят и живите, и мъртвите.
Най-скъпото си дал.
Не си последен, нито първия -
върви ти по вода.

Че в свободата да избираш
по-малката беда,
ти днес от жажда не умираш...
Умираш от вода.