Смирена, дрехата ми се свлича
от светлината обляна.
Към нас любопитно наднича
само луната засмяна.
Усмивката ми безсрамно не слиза
да скрие погледа ти по мене.
Мария ли съм или Мона Лиза –
това няма значение.
Единственото, което ми трябва,
е мигът да продължи още.
Не чакай, голотата ми грабвай,
докато имаш моите нощи!