автор: dbutanski

На бялата лястовица

Един мираж отново ни терзае,
че може да разпери пак крила
и с плам да сгрее Тя хорските сърца.

Не ще да има алчност, завист, стон.
Не ще прехвърчат искри пагубни
от злоба, злъч и сляпа мъст, дори.

От устните ще блика весел тон.
Ще греят влюбени лица добри.
Ще съмне над вековните гори...

- О, бяла лястовице непозната,
къде си свила Ти с любов гнездо,
ще бъдеш ли и днес с копнеж възпята?!