автор: apostola

Една звезда над мене свети
и праща някакъв сигнал.
Поръсва ме сега с конфети
преди към ней да съм тръгнАл.

Така тя даже ме целува
и гали моята коса.
Тя сякаш, че до мен доплува
на сал в небесната роса.

И аз-аха- да я докосна
със длан на моята ръка.
В годината ни високосна
да се превърнеме в река.

Изгря луната и прекъсна
игра любовна между нас.
За таз любов, макар и късна
добър е всеки звезден час.