автор: rumpel

Връхлитат бури, плъзват урагани,
небето се раздира от заря.
Земята е пространство за избрани.
А вместо мен един вулкан умря...

Плешиви ветрове нанасят рани
на гъста мандрагорова гора.
Вселената се рее с глас сопранов.
А вместо мен един вулкан умря...

От нищото пътека се изприда,
когато фалш очите ми издра,
когато любовта ми си отиде
и вътре в мен един вулкан умря...