автор: jantreya

Днес разглеждам портрета на слънцето
зад стъкло и прозоречна рамка,
в стил сфумато. Достигам до дънцето
на простора по лъч като сламка.
И е хладно. Вратите затворени
ми напомнят за летни горещници.
Но приемам, нещата са сторени,
аз ги мразех преди като грешници.
И е тъжно. Така изолирана
от света, зад врати и прозорци
се усещам съвсем депримирана
и не вярвам дори в чудотворци.
Все съм там, на ръба на сезоните.
Много трудно с промените свиквам.
Уж ги мразя, сърдито ги гоня,
а на края почти ги обиквам.