автор: Albatros

Махалото от век е спряло,
с глава да биеш – все стени,
и нито дух, и нито тяло,
и нито светли бъднини,
дохадя ден – и нощ отхожда,
кой викна хляб или свинец? –
събудиш се, и гледаш – Вожда
оножда белия агнец,
днес Каин вред се разпорежда
и всъде сласт, пари, разврат,
и – нийде! – никаква надежда,
и Авел днес не ни е брат,
и трупаме – като апаши,
и харчим с щедрост на крадци,
и стават кътниците наши
по-зли от кучешки резци,
но няма нито кой да купи,
и нито кой – да продаде,
и всички ние плакнем дупе
от векове – в едно биде,
фалити и бюджетни липси,
и мене в тях ме запиши.

Живеем. Да! – в Апокалипсис.
Спасете нашите души!