автор: Rodenavlotos

Ще се върнем ли пак откъдето сме тръгнали –
онзи бряг, който почва и свършва с безкрая?
Уморени от обич, на болка обръгнали,
ще се върнем ли някога в Рая?

Онзи Рай, в който скитахме, час до разсъмване,
скрил душите ни в дупки, изровени в пясъка.
В тишината, която на утрото гръмва,
огласена от птичия крясък.

Бряг-приют за крушенци и вятър, опипващ
скришом в мрака гърдите на дюните,
виртуоз-изпълнител с тръстикова цитра,
късащ яростно струна след струна.

Ще намерим ли пътя, след дългото скитане,
като охлюв понесли вината си?
Старо куче, замело с езика следите ни,
се прибира виновно вълната.