автор: gogata622

Да премълчим обидите,лъжите!
Не трябва! Няма смисъл от това!
Пред нас сега остават само дните,
В които да си върнем любовта!

Но не такава в Шекспирова драма!
Ромео аз не съм.Не си и ти
онази Жулиета - млада дама,
с невинни и очакващи очи!

Грешили сме.Безгрешни хора няма.
Защото младостта е сладък грях!
Сега сме тук отново само двама.
И пак ме гали твоят весел смях!

Годините не са те променили!
Все същите изгарящи очи!
Все същите ръце,милувка скрили!
Все същите примамливи коси!

Красива! Предизвикваща! Желана!
Ти спомените в мене съживи!
Пак си като утрото засмяна!
Но защо са твоите сълзи?

Радваш се! Та аз ъм луд от радост!
Опиянен от някогашна страст!
Ето - пак се връща наща младост!
Годините над нея нямат власт!

Да премълчим обидата,лъжата!
Да премълчим за болка,самота!
Да не виним за някога съдбата!
Отново тук при нас е любовта!