автор: rumpel

Времето носи товара си, легнало
върху месала на щедра синия.
Твоите длани отрудени тегнат
като пендари на моята шия.

Чувствам безмълвно дъха ти с гърдите си,
как водопадно през устните милва.
И се улавям със страст първобитна,
че те обиквам първично и силно.

Как ли успяваш през нощните мигове
моята сянка да вграждаш в съня си?
Два маргарита блещукат по миглите
в знак на това, че герданът е скъсан...