Стих по оригиналното заглавие на Павел Горинов
Не знам дали са нежни наркомани
или са чисто-просто мазохисти,
ала ако със думи не нахранят
своето Его – стават егоисти.
И всички други, и светът игриво,
приемат тези странности навсуе.
Поетите поглеждат ги накриво,
презрително през рамото и плюят.
„Поетите са нежни наркомани”,
бе казал философски мизантропът.
Но често те остават неразбрани
с инверсии, анафори и тропи.
Анализът на другите разплита
душевността им, прави ги герои.
Но често те остават неразкрити
с таланта и със навиците свои.
„Поетите са нежни наркомани”,
щом дрогата на словото избират.
До края си такива да останат,
до края нека от екстаз умират!