автор: vanika

Днес, седиш като на въздушен стол, редовен посетител си, но се чувстваш като чужденец, предпочиташ да си непознат, само да не седне на моята маса, имам си мисли и не ми трябва, не ми трябва да пуша – вия се в дима на моите мисли, достатъчни, дори пия, за да пия нещо – не защото... ето, сяда, точно на моята маса...
... и му кимвам, какво да правя, няма други празни места. Масите са само три, как пък са го измислили, три маси – за да пиеш набързо или да хапваш нещо и да те няма. Той сяда и ръцете му някакви търсещи, търсещи място за чашата, пръстите му едни присвити и отекли..., когато поднася чашата да отпие се страхувам да не я счупи – тя бяла малка такава, тънък порцелан, отпива кафето и усещам във въздуха ще ме заговори, аз исках да помисля, знаех си – ще ме заговори, винаги е пълно, казва, все няма места... Аз съм като заключена, кимвам неопределено: все няма... Повтаря – ама кафето... – помълчава и ми се струва, че върху гласът му се изсипва кофа пясък, изравя се и драска по масата – рядко правят някъде хубаво кафе, кафето ме лъхва и усещам, че е прав – гласът му се търкулва сякаш се засилва и се издига над масата, успява, и блуждае като муха – имате хубава усмивка, кога ли я е мернал, и това ме кара да се усмихна: усмивка, така ли – чудя се. Изведнъж го изпива, кафето, не бърза, но се изправя, личи си, че той самият не, а трябва да побърза... Ако ходите по изложби – днес ...през две преки, в галерията, ... от 19 ч. – заповядайте. Много се обърквам, изложба, добре, какво рисувате – тъп въпрос..., хъм, рисувам, да, рисувам, елате, напоследък рисувам лисици ... одрасква с гласа си за последно... Не, както искате, поканена сте – ... хубаво е да има усмихнати лица, усмихнати, както и да е, излиза, махвайки...
...представа за пръстите как държат четката, рисува рижавите си лисици или може би сиви лисици или в черно-бяло, не, съмнявам се... Другата ръка, с която не рисува, изглежда отпусната на коленете, но пръстите в готовност, някак подпухнали и присвити, заминавам вечерта, тръгвам внезапно, разбирам – изложба, награден илюстратор и малко подробности, присъствали на откриването, една от лисичите картини... лисица, почти прозрачна в сребърна пустиня, поглед на самота, самата тя – самотата, отразила всичко... Запазвам я в папка Picture.