автор: alipieva

И сигурно, защото заваля,
следобедът се сгуши във леглото...
Въздъхна тъжно-тъжно и заспа,
на сънища дъждовни - под крилото.
И сигурно, защото се смали
денят, за есенната ни умора...
В прозорците се блъснаха мъгли,
а вятърът мете листа по двора.
И сигурно, защото пожълтя,
липата сведе уморени клони...
В душата се намести есента,
та спомените летни - да прогони.
И сигурно, защото пак вали-
меланхолично, тягостно, приспивно...
Сърцето, някак бавничко тупти
и си сънува сънища наивни.
Дъждът окъпа празничния ден...
А слънцето, зад облаци наднича.
На есента, попаднали във плен,
сънуваме...надежди за обичане.
ЛЮБoff