Ти сега не знаеш, че заспиваш
с най-доброто си сърце
и под миглите завиваш
всички свои страхове.
Вярваш, че животът е хвърчило,
със различни цветове
и осъмваме понякога
в чужди светове.
Ти сега си малка лодка
във развързано море.
Чувствата ти се клатушкат
накъде ли не.
Възприемаш всичко
в ярки цветове.
Твоето светоусещане
е с аромат на „Да” и „Не”.
Чуруликаш рано сутрин
със гласче-звънче.
Стъпваш със балетни стъпки...
Боже, все така да си добре!
Мъчно ми е, че ще тръгнеш
след година, или две
и дано да свикна
с трънчето, което ме боде.
Ти сега си още малка.
Някой ден ще разбереш.
Не заспивам вечер никога,
без да те завия със сърце.