Убиват ги.Направо ги разстрелват върху
копринения ръб на пропастта.
Какви метафори? Не греят вече
зелените до яснота слова.
А толкоз трудно стана да се пише
върху водата - простичко, така,
че да не пари страшното в душата,
понеже става лека, лека тя,
когато в свойта болка тихо стене,
а отшумява дълго след това...
Една умора бавно приближава
„и в нея падат хора и листа,... „
но някоя неземна катедрала
ще вкамени последния й стон.
И ще остане светлата й воля:
не дума – само тих небесен дом.
Рашел Леви