автор: dbutanski

Очакван поглед мил,
по тебе аз копнея,
че в мен, любов привил,
все чакам и мъждея...!
Кат лунна свещ горя -
догарям и разгарям.
Не зная чий е знак,
но трудно разговарям.

Опитвам да мълча.
Потискам си душата,
но вътрешно гълча,
винейки си съдбата.

- Не е виновна Тя -
туй зная го отлично,
но как да разбера
като е все различно!?

Надявам се аз пак: -
да схвана дъх потаен,
да вдъхна дъхав злак
и поглед ̀и омаен!...