автор: hristam

Не вярвам във случайните неща,
във жребият небрежен на всемира.
Знам-писано е кой, с кого, кога
по пътя си се губи и намира.

И може да е страшно, че валят
порои, огорчения и думи.
Но някъде сред тях растат крила
и се разлистват над дъжда куршумен.

Дълбаят язви скрити грехове,
молитвите настръхват от невяра.
Но някой още има колене
да закрепи света с човешка вяра.

И зная, че в една прозрачна нощ,
дори безкръвен като къс олово,
дори продаден за последен грош,
светът прастар ще се роди отново.