автор: apostola

С памучена душа живея
във този свят и зъл, и груб.
С това ли днес да се гордея
или пък да се считам друг?
Не мога аз да се променям-
душа да вкарвам във затвор.
Добро за злото не заменям,
не го продавам през отвор.

В душата всеки ми остава
с една следа, като от влак.
Живея си със таз представа,
че съм готов за прием благ.

Приемам в себе си и всеки
без злонамереност към мен.
Събирам във душа пътеки
и правя път към Оня ден...