автор: rady

Тази вечер е бедна на думи. Стоя
и зад някаква сипкава болка се крия...
Със забравена тубичка златна боя,
есента нарисувах – вземи я!

Вечерта е бездумна...Дълго вали.
Между капките жълтото свети.
Да изкачат самотните свои скали,
се надяват невинни поети!

Есента си е Муза! Клише, или не,
превърни я в каквото ти стиска...
Завърши с удивителна малка поне,
или с кръглата, жълта усмивка!

Тази нощ ми е есенно! Жълта тъга
вместо думи пилее се в мрака,
Мълчаливо приседна до мен на брега –
листопадите свои зачака!