автор: Dani51

Отново си сърдито. Е, така е-
различно си в различните сезони.
С вълните постоянно си дълбаеш
по пясъка. И стъпките ми гониш.

И, отразило вечер в себе си звездите,
в прибоя биеш с ритъм, на талази.
Отмиваш от очите ми сълзите
и болката, в душата дето лази.

Ти никога, за миг, не ме предаде.
Със силата на свойта безметежност
и любовта, и яростта си ти ми даде,
и леден хлад, и топлата си нежност.

И както пазиш всяка своя мида,
все тъй си шумно, и все тъй безмълвно,
преди от тоя свят да си отида,
при теб ще дойда- ти да ме погълнеш.