автор: iren5

Помниш ли нашата Есен?
Сутрин върхове скрити в мъгла...
Аромат на гнили листа и на плесен
Обагрена в червено и жълто гора...
Дим се стели по земята.
После го разгонват ветровете...
И откриват пред нас красотата
и на Есента цветовете...

Лежахме на още топлата земя
Помниш ли онези, червени плодове?
Дето от тях гердан ми направи...
Бяха на някакъв храст...? Дърво... или не...?
Подаде ми го и каза, че струва десетина пендари
и че с целувки мога да ги заменя,
Ноооо, само ако по десет ги умножа.

Дъжд заваля... Приятен, улисан...
Валеше тихо... Под дъжда танцувахме двама....
С хризантеми край нас селският двор бе обсипан....
Птиците се суетяха...
После... от дъжда се скриха,
Или на юг отлетяха ...
може би романтиката на Есента те не откриха.

А ние...?
Беряхме нейните плодове...
Мечтаехме за много неща...
И благодарни бяхме, че ни е добре...
Слънцето бавно обагри всичко в червено...
После зад хълма се скри.
А аз... аз мечтаех да не става студено,
когато Есента отлети...

И случи се ...
Друга Есен дойде,
а ние с теб сме в гората
и се държим за ръце...