автор: jantreya

Денят се ражда в пламъци. И огън
подпалва чергата на твоя дом.
Душата пироман е. В изнемога,
от красота изгаря мълчешком.
За този миг на новото начало
копняла е в едреещата нощ,
зарязала обителта на тялото
разтваря се в небесния разкош.
Изтлява заревото, неизбежно,
и се превръща в дневна светлина,
ала зарежда сетната му нежност
една вълшебна, утринна жена.