Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 830
ХуЛитери: 7
Всичко: 837

Онлайн сега:
:: Albatros
:: LioCasablanca
:: Georgina
:: pinkmousy
:: rhymefan
:: pastirka
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтратегия
раздел: Поезия
автор: Rodenavlotos

От всички замъци най-пясъчният оцеля,
макар вълните-вълци да го обикаляха.
Стената крепостна до кокал побеля
от пръстите солени, със които галеше

морето най-болнавото от всички агнета,
наричайки го за спасителен курбан.
А за курбани винаги ще има гладни.
Но аз не бях готова да заплащам дан

и пуснах цялото море да влезе в мен.
Така запазих и камбанарията си цяла
и храмовия си иконостас непроменен.
Сега сме аз и то- едно аморфно тяло,

една Соларис- цялата от плът и кръв.
Оказа се, че става господар на къщата
не този, който влиза и напада пръв,
а този който те оставя да си същият.


Публикувано от aurora на 17.09.2014 @ 13:59:30 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Rodenavlotos

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.55
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
323 четения | оценка няма

показвания 50550
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Стратегия" | Вход | 10 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Стратегия
от giro на 17.09.2014 @ 14:39:11
(Профил | Изпрати бележка)
"От всички замъци най-пясъчният оцеля..."

"Оказа се, че става господар на къщата
не този, който влиза и напада пръв,
а този който те оставя да си същият."

браво за находките и поантата!

Тук, обаче, нещо не вдявам:

"Стената крепостна до кокал побеля
от пръстите солени, със които галеше


морето най-болнавото от всички агнета,
наричайки го за спасителен курбан."

стената ли галеше морето или то нея и то ли е най-болнавото агне, че ще трябва неква запетайка майче:)))

чуден ребус си сътворила!
дъждовен поздрав, киро


Re: Стратегия
от Albatros (valerist@abv.bg) на 17.09.2014 @ 15:05:30
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/profile.php?id=100001222017028
Объркана смес от селски и черноморски туризъм с ориенталски курбанджилъци.
Туй то. Алби


Re: Стратегия
от thestranger на 17.09.2014 @ 15:14:25
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотно е! Много ми харесва! Направо те пренася на мястото със замъка, камбанарията, вълните-вълци.... Невероятно! Като приказка!


Re: Стратегия
от missana на 17.09.2014 @ 15:34:33
(Профил | Изпрати бележка)
Дълбочина и прозрение лъха от финала на този стих:

"Оказа се, че става господар на къщата
не този, който влиза и напада пръв,
а този който те оставя да си същият."

Тези запаметяващи се редове са с ранг и на самостоятелна сентенция!

Те са перла в короната на стиха ти, Светла!

Поздравление за тази зашеметяваща находка и за стиха като цяло!

Поздрави и прегръдки по 4: Мисана


Re: Стратегия
от mirei на 17.09.2014 @ 16:16:52
(Профил | Изпрати бележка)
идеята в това стихотворение е много хубава, смелост трябва да пуснеш морето в себе си

сигурно знаеш, че за курбан се дава най-хубавото агне, не най-болнавото,

освен това, ако искаш по-разгърната метафоричност, трябва да си последователна, не можеш да говориш за камбанария и иконостаси, а читателят накрая да се озове в някаква къща вместо в църква... а вълните-вълци си е направо препъникамък, ако използваш "като" ще е по-добре

ей в това се спънах аз като читател, а изборът си е изцяло твой

поздрави :))


Re: Стратегия
от apostola на 17.09.2014 @ 16:53:10
(Профил | Изпрати бележка)
Ти си една Соларис, Светле, и остани си такава, каквато си- същата!
Харесах стихото и го оценявам!Поздрави от мен към теб и хубав ден!


Re: Стратегия
от mariposasenelalma на 17.09.2014 @ 19:10:19
(Профил | Изпрати бележка)
„Такава власт над себе си ми даде, че ти се покорих...“
Аплодирам стиха ти! Прегръдки x 4!!!


Re: Стратегия
от shrike на 18.09.2014 @ 00:49:01
(Профил | Изпрати бележка)
Нашата Хари е винаги в нас. Каквото и да направим, където и да идем, и без значение как се отричаме от себе си. Затова единственото спасение е в сливането с окена на Соларис. Но това е само първата крачка. Осъзнаването и приемането на това сливане са следващите.

Поздрав Светле!


Re: Стратегия
от daro на 18.09.2014 @ 08:55:24
(Профил | Изпрати бележка)
ако озаптиш малко напрежението, може да се окаже по-добрата

стратегия... и думите ти ще си намерят мястото

...остави стихото да "улегне" и ако имаш после нагласа, може и да

се върнеш отново... същинското ми Светле! :)

Светъл ден!

(.)


Re: Стратегия
от angar на 21.09.2014 @ 21:57:06
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Под непосредственото въздействие ота първия прочит възкликнах: "Безсмъртно е! Класика!"
Толкова богато и като съдържание, и като изпълнение ми се стори.
Драматичност, образност, метафоричност - всичко има! Сюжет! Ситуация и изход от нея! Спасение! И в изхода, и в извода - и мъдрост, и морал! Каква мъдра стратегия!
Но го прочитам отново - и какво всъщност се е случило?
Замъкът е метафора на крепост - може би обсаден на град, може би душата ти. И идва завоевател, който се опитва да я превземе и разруши. Морето може да е човек, може да са вражески орди. И става страшно: вълните-вълци обкалят замъка, обсаждат го.
И ти какво си направила?
Предала си крепостта.
Пуснала си вълците в кошарата.
Оставила си се на милостта им.
С надеждата, че за този ти жест "ще запазят камбанарията ти цяла".
И с това се изчерпва твоята стратегия. Останалото не зависи от тебе. Зависи от завоевателите. Проявили са благородство, но това не е зависело от тебе (или поне не е показано как ТИ си го постигнала). Можеше и да не са толкова благородни.
И тук започва тяхната "стратегия".
Оставят ти камбанарията - не я превръщат в джамия.
Не вземат живота ти - достатъчно им е да те обложат с данъци. Стратегията им е: "Ако изядеш кокошката, ще си сит един ден; а ако я оставиш жива, яйцата й можеш да ядеш всеки ден."
Сляла си се със с насилника, превърнали сте се в общо "аморфно" тяло. Загубила си формата си, т.е идентичността си, отказала си се от принципите си, приспособила си се към него. Обяснявам си го като да си се оженила за него.
Разбираемо е. Не осъждам. Така се постъпва в живота. Така са постъпили и част от родопчаните във "Време разделно".
А по изпълнението - чудно хубаво е, безупречно, въздействащо.
Само ето този ред:
"една Соларис- цялата от плът и кръв,."
ми се струва излишен.
Той от една страна е добър, защото говори за начетеността и интелигентността на автора, но сигурно ще е неразбираем за читатели, които не знаят нищо за Соларис.