| От всички замъци най-пясъчният оцеля,
макар вълните-вълци да го обикаляха.
Стената крепостна до кокал побеля
от пръстите солени, със които галеше
морето най-болнавото от всички агнета,
наричайки го за спасителен курбан.
А за курбани винаги ще има гладни.
Но аз не бях готова да заплащам дан
и пуснах цялото море да влезе в мен.
Така запазих и камбанарията си цяла
и храмовия си иконостас непроменен.
Сега сме аз и то- едно аморфно тяло,
една Соларис- цялата от плът и кръв.
Оказа се, че става господар на къщата
не този, който влиза и напада пръв,
а този който те оставя да си същият.
Публикувано от aurora на 17.09.2014 @ 13:59:30
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.55 Оценки: 9
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аСтрелката | автор: nickyqouo | 323 четения | оценка няма | показвания 50550 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
"Стратегия" | Вход | 10 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Стратегия от giro на 17.09.2014 @ 14:39:11 (Профил | Изпрати бележка) | "От всички замъци най-пясъчният оцеля..."
"Оказа се, че става господар на къщата
не този, който влиза и напада пръв,
а този който те оставя да си същият."
браво за находките и поантата!
Тук, обаче, нещо не вдявам:
"Стената крепостна до кокал побеля
от пръстите солени, със които галеше
морето най-болнавото от всички агнета,
наричайки го за спасителен курбан."
стената ли галеше морето или то нея и то ли е най-болнавото агне, че ще трябва неква запетайка майче:)))
чуден ребус си сътворила!
дъждовен поздрав, киро |
Re: Стратегия от thestranger на 17.09.2014 @ 15:14:25 (Профил | Изпрати бележка) | Страхотно е! Много ми харесва! Направо те пренася на мястото със замъка, камбанарията, вълните-вълци.... Невероятно! Като приказка! |
Re: Стратегия от missana на 17.09.2014 @ 15:34:33 (Профил | Изпрати бележка) | Дълбочина и прозрение лъха от финала на този стих:
"Оказа се, че става господар на къщата
не този, който влиза и напада пръв,
а този който те оставя да си същият."
Тези запаметяващи се редове са с ранг и на самостоятелна сентенция!
Те са перла в короната на стиха ти, Светла!
Поздравление за тази зашеметяваща находка и за стиха като цяло!
Поздрави и прегръдки по 4: Мисана
|
Re: Стратегия от mirei на 17.09.2014 @ 16:16:52 (Профил | Изпрати бележка) | идеята в това стихотворение е много хубава, смелост трябва да пуснеш морето в себе си
сигурно знаеш, че за курбан се дава най-хубавото агне, не най-болнавото,
освен това, ако искаш по-разгърната метафоричност, трябва да си последователна, не можеш да говориш за камбанария и иконостаси, а читателят накрая да се озове в някаква къща вместо в църква... а вълните-вълци си е направо препъникамък, ако използваш "като" ще е по-добре
ей в това се спънах аз като читател, а изборът си е изцяло твой
поздрави :)) |
Re: Стратегия от apostola на 17.09.2014 @ 16:53:10 (Профил | Изпрати бележка) | Ти си една Соларис, Светле, и остани си такава, каквато си- същата!
Харесах стихото и го оценявам!Поздрави от мен към теб и хубав ден! |
Re: Стратегия от mariposasenelalma на 17.09.2014 @ 19:10:19 (Профил | Изпрати бележка) | „Такава власт над себе си ми даде, че ти се покорих...“
Аплодирам стиха ти! Прегръдки x 4!!! |
Re: Стратегия от shrike на 18.09.2014 @ 00:49:01 (Профил | Изпрати бележка) | Нашата Хари е винаги в нас. Каквото и да направим, където и да идем, и без значение как се отричаме от себе си. Затова единственото спасение е в сливането с окена на Соларис. Но това е само първата крачка. Осъзнаването и приемането на това сливане са следващите.
Поздрав Светле! |
Re: Стратегия от daro на 18.09.2014 @ 08:55:24 (Профил | Изпрати бележка) | ако озаптиш малко напрежението, може да се окаже по-добрата
стратегия... и думите ти ще си намерят мястото
...остави стихото да "улегне" и ако имаш после нагласа, може и да
се върнеш отново... същинското ми Светле! :)
Светъл ден!
(.) |
Re: Стратегия от angar на 21.09.2014 @ 21:57:06 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Под непосредственото въздействие ота първия прочит възкликнах: "Безсмъртно е! Класика!"
Толкова богато и като съдържание, и като изпълнение ми се стори.
Драматичност, образност, метафоричност - всичко има! Сюжет! Ситуация и изход от нея! Спасение! И в изхода, и в извода - и мъдрост, и морал! Каква мъдра стратегия!
Но го прочитам отново - и какво всъщност се е случило?
Замъкът е метафора на крепост - може би обсаден на град, може би душата ти. И идва завоевател, който се опитва да я превземе и разруши. Морето може да е човек, може да са вражески орди. И става страшно: вълните-вълци обкалят замъка, обсаждат го.
И ти какво си направила?
Предала си крепостта.
Пуснала си вълците в кошарата.
Оставила си се на милостта им.
С надеждата, че за този ти жест "ще запазят камбанарията ти цяла".
И с това се изчерпва твоята стратегия. Останалото не зависи от тебе. Зависи от завоевателите. Проявили са благородство, но това не е зависело от тебе (или поне не е показано как ТИ си го постигнала). Можеше и да не са толкова благородни.
И тук започва тяхната "стратегия".
Оставят ти камбанарията - не я превръщат в джамия.
Не вземат живота ти - достатъчно им е да те обложат с данъци. Стратегията им е: "Ако изядеш кокошката, ще си сит един ден; а ако я оставиш жива, яйцата й можеш да ядеш всеки ден."
Сляла си се със с насилника, превърнали сте се в общо "аморфно" тяло. Загубила си формата си, т.е идентичността си, отказала си се от принципите си, приспособила си се към него. Обяснявам си го като да си се оженила за него.
Разбираемо е. Не осъждам. Така се постъпва в живота. Така са постъпили и част от родопчаните във "Време разделно".
А по изпълнението - чудно хубаво е, безупречно, въздействащо.
Само ето този ред:
"една Соларис- цялата от плът и кръв,."
ми се струва излишен.
Той от една страна е добър, защото говори за начетеността и интелигентността на автора, но сигурно ще е неразбираем за читатели, които не знаят нищо за Соларис. |
| |