автор: missana

Беше вчера.
Във очите на един самотен старец
аз съзрях дете.
То не ме погледна даже.
Бе разбрало
колко тъжно е за мен
втренчено да осъзнавам,
че детето ще умре.
А дори не бе живяло -
може да е за добре.
Писъкът на тази смърт
сви гнездо
във мойто тяло...
Ала не предвид това,
че засяга този старец -
всички старци по света...
Може би и без да искам,
го почувствах
страшно близко.
Сякаш, че от от този старец
то във мен се прероди...
Но преди да се опомня
в миг прекрачи хоризонта.
От детето не остана
спомен в моите очи.
Старецът ме бе отминал.
Вече нямаше защо
да го следвам
по петите.
Той умираше обречен.
И във форма на зародиш
вътре в помисъл отвлечен
се пробудих нероден...