автор: atom

Навсякъде е пръсната сетивност,
в която тишината е условна.
Дори небето словоохотливо
си заглушава римите под облак.

И затова, когато нервността ми
замлъкне - дървесата се разлистват
и си шептят. Но в думите им няма -
за разлика от моите - излишни.