автор: Rodenavlotos

Някой ходи босо по душата ми-
по онази ивица- накратко „ничия”.
Там където при завръщане вълната
трие всяко пясъчно обичане

и след него си става обичайното-
голо, пусто, като зимни плажове,
бряг- от раждане до смърт- безкраен.
Стъпва, а не смея да му кажа,

че е забранена тази зона.
Толкова необяснима тръпка е
някой самотата ми така да гони-
с най-обикновени боси стъпки,

че не зная как да реагирам.
Кротнала се е душата ми,
спрели са вълните да прибират
от брега ми песъчинки злато

и се плъзгат тихо, толкоз тихо,
че усещам как морето диша.
И така не чух кога изтриха,
стъпките, които някой пишеше.