автор: apostola

Не си ми ти едната втора
и нито аз съм половинка.
Но ти си моята опора,
а аз съм твоята дружинка.

Отдавна, мила, знам обаче:
от цялото си двете трети.
Признавам!Даже и не плача,
че съм поне едната трета.

Едната трета с твойте трети
си правим пак едното цяло.
Не искаме от друг съвети
как да сме едното тяло.

И пак сме здрава единица
по пътя стръмен към безкрая.
Във нашта обща воденица
си мелим мливото за Рая.