Във време на хаос – природен и човешки,
как нежно ли звучи нашият акорд .. ?
От галещите пръсти
до възбудените струни,
телата треперещи,
и въздухът споделен
от устни
в устни..
движим се във джазов ритъм
и няма правила,
ни начало, ни край.
А когато музиката свири,
слабост моя,
не се говори – само се танцува,
и ти така хубаво танцуваш,
о, как хубаво танцуваш само..
Не мога да вярвам в думите,
но музиката- това е друго нещо.
Ами ти, повярва ли,
повярва ли в нашето ноктюрно ?